Горещо коване, където детайлът се нагрява до около 75% от температурата на топене. Тъй като температурата на обработвания детайл преди коването се доближава до температурата на топене, напрежението на потока и енергията, необходими за формиране на материала, намаляват. Следователно скоростта на деформация или скоростта на производство може да бъде увеличена. Това е по-скъп подход за коване на метал и може да бъде пагубно, което води до повреда на матрицата от термични напрежения.
Горещото коване, наричано още коване с капка, е процес, който може да се използва за производство на голямо разнообразие от части в повечето метали. Като цяло, коването е процес на формоване и оформяне на метали чрез използване на удар с чук, пресоване или валцуване. Изковките се произвеждат в размери, вариращи от няколко милиметра максимален размер до 3 m или повече в някои случаи.
Принципите и практиките на горещо коване са установени от миналия век, но очевидно са направени подобрения в оборудването, смазочните материали и способността за обработка на по-трудните за коване материали оттогава.
Горещото коване е пластична деформация на метал при температура и скорост на деформация, така че рекристализацията настъпва едновременно с деформацията, като по този начин се избягва деформационно втвърдяване. За да се случи това, през целия процес трябва да се постигне висока температура на детайла (съвпадаща с температурата на рекристализация на метала).
Форма на горещо коване е изотермично коване, при което материалите и матриците се нагряват до една и съща температура. В почти всички случаи изотермичното коване се извършва върху супер сплави във вакуум или силно контролирана атмосфера, за да се предотврати окисляването.
Тъй като металът е горещ, лесно се движи, позволявайки по-сложни форми от студеното коване. Горещото коване е обичайно за по-твърди метали като стомана, които биха били трудни за оформяне, когато са студени. Процесът започва с лят блок, който се нагрява до температурата на пластична деформация, след което се изковава между матрици до желаната форма и размер. По време на този процес на коване отлятата едрозърнеста структура се разбива и заменя с по-фини зърна, постигнато чрез намаляване на размера на блока.
В зависимост от метала и степента, до която е бил нагрят, самият процес на коване може да е достатъчен за темпериране или укрепване на материала. Обикновено продуктът се подлага на допълнителна топлинна обработка след горещо коване.
Основен диференциращ фактор при коването е температурата на заготовките в началото на процеса. При горещото коване заготовките се нагряват до температура, при която при коването протичат процеси на рекристализация. По този начин в материала по време на коване не се извършва деформационно втвърдяване, което му осигурява почти неограничена формоспособност.
Материалите от стомана обикновено се нагряват до начална температура от прибл. 1200 °C. Maple извършва коване в затворена матрица, при което матриците генерират желания контур на детайла на няколко етапа.